5 dic 2008, 16:30

Приказка

  Poesía
659 0 4

Като омагьосан сън

изпрати при мен мечтата си -

приказни феи бродят вън,

а аз съм нежната принцеса...

Думите ти нежни ме обгръщат -

вълшебен танц на чувства.

Даже мислите ти ме прегръщат,

дали да се отпусна...

да потъна в тъмното на очите ти,

да оставя там тъгата си

и да танцувам под звездите,

докато времето е спряло...

А щом слънчевият лъч възвести

края на приказката ни

аз може би ще се попитам -

моята "магарешка кожа" къде е -

свалих ли я, или се сраснах с нея?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...