5.12.2008 г., 16:30

Приказка

661 0 4

Като омагьосан сън

изпрати при мен мечтата си -

приказни феи бродят вън,

а аз съм нежната принцеса...

Думите ти нежни ме обгръщат -

вълшебен танц на чувства.

Даже мислите ти ме прегръщат,

дали да се отпусна...

да потъна в тъмното на очите ти,

да оставя там тъгата си

и да танцувам под звездите,

докато времето е спряло...

А щом слънчевият лъч възвести

края на приказката ни

аз може би ще се попитам -

моята "магарешка кожа" къде е -

свалих ли я, или се сраснах с нея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...