5.12.2008 г., 16:30

Приказка

660 0 4

Като омагьосан сън

изпрати при мен мечтата си -

приказни феи бродят вън,

а аз съм нежната принцеса...

Думите ти нежни ме обгръщат -

вълшебен танц на чувства.

Даже мислите ти ме прегръщат,

дали да се отпусна...

да потъна в тъмното на очите ти,

да оставя там тъгата си

и да танцувам под звездите,

докато времето е спряло...

А щом слънчевият лъч възвести

края на приказката ни

аз може би ще се попитам -

моята "магарешка кожа" къде е -

свалих ли я, или се сраснах с нея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...