Dec 5, 2008, 4:30 PM

Приказка

  Poetry
653 0 4

Като омагьосан сън

изпрати при мен мечтата си -

приказни феи бродят вън,

а аз съм нежната принцеса...

Думите ти нежни ме обгръщат -

вълшебен танц на чувства.

Даже мислите ти ме прегръщат,

дали да се отпусна...

да потъна в тъмното на очите ти,

да оставя там тъгата си

и да танцувам под звездите,

докато времето е спряло...

А щом слънчевият лъч възвести

края на приказката ни

аз може би ще се попитам -

моята "магарешка кожа" къде е -

свалих ли я, или се сраснах с нея?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...