30 dic 2008, 18:47

Приказка

  Poesía
609 0 2
 

 

Приказка

 

В моя безкористно подарен живот,

по моя безупречно бял лист -

безумни думи.

Думи, донесени от земния кивот,

да виснат от звезден ешафод.

 

Непонятно е как тъй е побрал

тоз сандък - свещено чист -

алфа и омега.

Небесните диамант и опал,

земните корист и кал.

 

Този свят е свят на Пандора

и кутията и тъмна, нечиста -

дяволска.

Този свят дори да се повтори -

навеки е заспала Аврора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...