Приказка
В моя безкористно подарен живот,
по моя безупречно бял лист -
безумни думи.
Думи, донесени от земния кивот,
да виснат от звезден ешафод.
Непонятно е как тъй е побрал
тоз сандък - свещено чист -
алфа и омега.
Небесните диамант и опал,
земните корист и кал.
Този свят е свят на Пандора
и кутията и тъмна, нечиста -
дяволска.
Този свят дори да се повтори -
навеки е заспала Аврора.
© Мариян All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
