Приказка
В моя безкористно подарен живот,
по моя безупречно бял лист -
безумни думи.
Думи, донесени от земния кивот,
да виснат от звезден ешафод.
Непонятно е как тъй е побрал
тоз сандък - свещено чист -
алфа и омега.
Небесните диамант и опал,
земните корист и кал.
Този свят е свят на Пандора
и кутията и тъмна, нечиста -
дяволска.
Този свят дори да се повтори -
навеки е заспала Аврора.
© Мариян All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
