30.12.2008 г., 18:47

Приказка

605 0 2
 

 

Приказка

 

В моя безкористно подарен живот,

по моя безупречно бял лист -

безумни думи.

Думи, донесени от земния кивот,

да виснат от звезден ешафод.

 

Непонятно е как тъй е побрал

тоз сандък - свещено чист -

алфа и омега.

Небесните диамант и опал,

земните корист и кал.

 

Този свят е свят на Пандора

и кутията и тъмна, нечиста -

дяволска.

Този свят дори да се повтори -

навеки е заспала Аврора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...