30 дек. 2008 г., 18:47

Приказка

610 0 2
 

 

Приказка

 

В моя безкористно подарен живот,

по моя безупречно бял лист -

безумни думи.

Думи, донесени от земния кивот,

да виснат от звезден ешафод.

 

Непонятно е как тъй е побрал

тоз сандък - свещено чист -

алфа и омега.

Небесните диамант и опал,

земните корист и кал.

 

Този свят е свят на Пандора

и кутията и тъмна, нечиста -

дяволска.

Този свят дори да се повтори -

навеки е заспала Аврора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...