16 dic 2006, 20:26

Приказка без край

  Poesía
1.2K 0 21

Искам да бъда приказка

за теб!

Разказвай ме,

но нека няма край

и на всяка сричка,

  всеки ред,

оставай дълго

 и за още си мечтай.

Разгръщай страниците

 много бавно,

и с твойте пръсти,

 нежно ги гали,

думите

 с очи изпивай жадно,

всяка вечер

отново ме чети.

Вярвай силно –

 стават чудеса!

Пожелай си нещо-

в мен го намери,

за теб ще бъда

приказна страна,

а главният герой във нея -

Ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...