Dec 16, 2006, 8:26 PM

Приказка без край

  Poetry
1.2K 0 21

Искам да бъда приказка

за теб!

Разказвай ме,

но нека няма край

и на всяка сричка,

  всеки ред,

оставай дълго

 и за още си мечтай.

Разгръщай страниците

 много бавно,

и с твойте пръсти,

 нежно ги гали,

думите

 с очи изпивай жадно,

всяка вечер

отново ме чети.

Вярвай силно –

 стават чудеса!

Пожелай си нещо-

в мен го намери,

за теб ще бъда

приказна страна,

а главният герой във нея -

Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...