Във спомени мрачни от сън чудноват, през тъмни пътеки в загадъчен свят. Вървях във гора сред призрачен мрак, навсякъде бе влажно с пронизваща хлад. Но в небето проблесна и лъч светлина, разкъса тя облак и светна звезда и някои прошепна със призрачен глас „ Здравей и сполай ти …не ме ли позна!?!... Хе-хе , прощавай забравих, аз съм твоята душа!” Светът сякаш просветна, изгря светлина, в очите тя блесна , изчезна страха. И в странно сияние от аура и прах пред мен се яви старик непознат. Облечен във лен... изглеждаше благ. От джобчето малко протегна ръка, а в ръката му пръстен!... Сякаш бе от вода! И каза „Вземи го, тоз дар е за теб, използвай го с вяра - ще знаеш кога, той пътя показва, по който вървя! И знай, че без теб той е жива вода, но с него повярвай твориш чудеса!” Събудих се ....
използвай го с вяра - ще знаеш кога,
той пътя показва, по който вървя! - Това е малко двусмислено... Кой път трябва да покаже - на стареца или този по който трабва да върви лирическият герой?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.