6 авг. 2004 г., 12:19

Приказка над стълбата (ЧАСТ ПЪРВА) 

  Поэзия
2345 0 7
Във спомени мрачни от сън чудноват,
през тъмни пътеки в загадъчен свят.
Вървях във гора сред призрачен мрак,
навсякъде бе влажно с пронизваща хлад.
Но в небето проблесна и лъч светлина,
разкъса тя облак и светна звезда
и някои прошепна със призрачен глас
„ Здравей и сполай ти …не ме ли позна!?!...
Хе-хе , прощавай забравих, аз съм твоята душа!”
Светът сякаш просветна, изгря светлина,
в очите тя блесна , изчезна страха.
И в странно сияние от аура и прах
пред мен се яви старик непознат.
Облечен във лен... изглеждаше благ.
От джобчето малко протегна ръка,
а в ръката му пръстен!... Сякаш бе от вода!
И каза „Вземи го, тоз дар е за теб,
използвай го с вяра - ще знаеш кога,
той пътя показва, по който вървя!
И знай, че без теб той е жива вода,
но с него повярвай твориш чудеса!”
Събудих се ....

© Диан Гочев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямаше нужда от тази двойка!
  • както искаш така го приеми... имаш пълна свобода на въображението си
  • използвай го с вяра - ще знаеш кога,
    той пътя показва, по който вървя! - Това е малко двусмислено... Кой път трябва да покаже - на стареца или този по който трабва да върви лирическият герой?
  • Ей че е хубаво
  • 6 и от менХареса ми
  • е ти като във сапунен сериал на най-интересната част си завършил част първа :P базикам се супер е и аз чакам част втора и поставих 6 тук :D
  • Много ми харесва. Чакам с нетърпение част втора.
Предложения
: ??:??