Приказка над стълбата (ЧАСТ ПЪРВА)
Във спомени мрачни от сън чудноват,
през тъмни пътеки в загадъчен свят.
Вървях във гора сред призрачен мрак,
навсякъде бе влажно с пронизваща хлад.
Но в небето проблесна и лъч светлина,
разкъса тя облак и светна звезда
и някои прошепна със призрачен глас
„ Здравей и сполай ти …не ме ли позна!?!...
Хе-хе , прощавай забравих, аз съм твоята душа!”
Светът сякаш просветна, изгря светлина,
в очите тя блесна , изчезна страха.
И в странно сияние от аура и прах
пред мен се яви старик непознат.
Облечен във лен... изглеждаше благ.
От джобчето малко протегна ръка,
а в ръката му пръстен!... Сякаш бе от вода!
И каза „Вземи го, тоз дар е за теб,
използвай го с вяра - ще знаеш кога,
той пътя показва, по който вървя!
И знай, че без теб той е жива вода,
но с него повярвай твориш чудеса!”
Събудих се ....
през тъмни пътеки в загадъчен свят.
Вървях във гора сред призрачен мрак,
навсякъде бе влажно с пронизваща хлад.
Но в небето проблесна и лъч светлина,
разкъса тя облак и светна звезда
и някои прошепна със призрачен глас
„ Здравей и сполай ти …не ме ли позна!?!...
Хе-хе , прощавай забравих, аз съм твоята душа!”
Светът сякаш просветна, изгря светлина,
в очите тя блесна , изчезна страха.
И в странно сияние от аура и прах
пред мен се яви старик непознат.
Облечен във лен... изглеждаше благ.
От джобчето малко протегна ръка,
а в ръката му пръстен!... Сякаш бе от вода!
И каза „Вземи го, тоз дар е за теб,
използвай го с вяра - ще знаеш кога,
той пътя показва, по който вървя!
И знай, че без теб той е жива вода,
но с него повярвай твориш чудеса!”
Събудих се ....
© Диан Гочев All rights reserved.
