6 ago 2008, 15:59

Приказка от старо време

  Poesía » Otra
727 0 8

Като малка татко ми разказваше

за град голям, от старо време,

Драговец, така се казваше,

още в шести век строен е.

 

Руини от него днес останали,

пазят страховити спомени

от славното, Априлското въстание

и кланета незапомнени.

 

В Червената черква и  днес

по стените и овални с арки,

белег от смъртта ще разчетеш

и следи от кръв все още ярки.

 

На внуците  разказвам с гордост,

да помнят приказката стара,

че смел и храбър е народът ни

и не е предавал свойта вяра.

 

А местните до днес зачитат

историята на този храм,

на трети ден Великден, почитат

мъртвите и помен правят там.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...