Aug 6, 2008, 3:59 PM

Приказка от старо време

  Poetry » Other
728 0 8

Като малка татко ми разказваше

за град голям, от старо време,

Драговец, така се казваше,

още в шести век строен е.

 

Руини от него днес останали,

пазят страховити спомени

от славното, Априлското въстание

и кланета незапомнени.

 

В Червената черква и  днес

по стените и овални с арки,

белег от смъртта ще разчетеш

и следи от кръв все още ярки.

 

На внуците  разказвам с гордост,

да помнят приказката стара,

че смел и храбър е народът ни

и не е предавал свойта вяра.

 

А местните до днес зачитат

историята на този храм,

на трети ден Великден, почитат

мъртвите и помен правят там.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...