12 dic 2010, 19:40

Приказка в оранжево

1K 1 12

Оранжевите сънища са винаги за двама,

леглото е прегръдката, завивката - дъхът.

Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,

във приказки повярвал и в себе си денят.


Оранжево ухание луната да разлива

от каната небесна по тръпнещата плът,

в тревите да танцува мечтата-самодива,

звездите като клетва в очите да блестят.


И брошка във оранжево разнежен да закичи

сам изгревът-вълшебник на следващия ден.

Във приказки ще вярва и твоето момиче.

Побързай да напишеш: За тебе съм роден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...