Оранжевите сънища са винаги за двама,
леглото е прегръдката, завивката - дъхът.
Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,
във приказки повярвал и в себе си денят.
Оранжево ухание луната да разлива
от каната небесна по тръпнещата плът,
в тревите да танцува мечтата-самодива,
звездите като клетва в очите да блестят.
И брошка във оранжево разнежен да закичи
сам изгревът-вълшебник на следващия ден.
Във приказки ще вярва и твоето момиче.
Побързай да напишеш: За тебе съм роден!
© Мария Панайотова Всички права запазени