12.12.2010 г., 19:40

Приказка в оранжево

1K 1 12

Оранжевите сънища са винаги за двама,

леглото е прегръдката, завивката - дъхът.

Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,

във приказки повярвал и в себе си денят.


Оранжево ухание луната да разлива

от каната небесна по тръпнещата плът,

в тревите да танцува мечтата-самодива,

звездите като клетва в очите да блестят.


И брошка във оранжево разнежен да закичи

сам изгревът-вълшебник на следващия ден.

Във приказки ще вярва и твоето момиче.

Побързай да напишеш: За тебе съм роден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...