12.12.2010 г., 19:40

Приказка в оранжево

1K 1 12

Оранжевите сънища са винаги за двама,

леглото е прегръдката, завивката - дъхът.

Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,

във приказки повярвал и в себе си денят.


Оранжево ухание луната да разлива

от каната небесна по тръпнещата плът,

в тревите да танцува мечтата-самодива,

звездите като клетва в очите да блестят.


И брошка във оранжево разнежен да закичи

сам изгревът-вълшебник на следващия ден.

Във приказки ще вярва и твоето момиче.

Побързай да напишеш: За тебе съм роден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...