Dec 12, 2010, 7:40 PM

Приказка в оранжево

  Poetry » Love
1K 1 12

Оранжевите сънища са винаги за двама,

леглото е прегръдката, завивката - дъхът.

Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,

във приказки повярвал и в себе си денят.


Оранжево ухание луната да разлива

от каната небесна по тръпнещата плът,

в тревите да танцува мечтата-самодива,

звездите като клетва в очите да блестят.


И брошка във оранжево разнежен да закичи

сам изгревът-вълшебник на следващия ден.

Във приказки ще вярва и твоето момиче.

Побързай да напишеш: За тебе съм роден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...