Приказка за блатото

На ръба на застояло блато,

мечтаещо да бъде океан,

застанала съм някак плахо

и съм потънала в среднощен блян.

Там някъде, отвъд водата,

се крие тайнствена душа,

прикрита тайно  от съдбата,

открила силата  на любовта.

Разказват хора по земята -

тук някога е имало море,

изчезнало от силата на самотата,

избягало към синьото небе.

Преди във този кът

лекували са хора свойта мъка,

сега е само блато мътно,

което океана вика...

Осъзнала истината за света

полу-разсеяна шептях:

океан и блато всеки е по пътя

и свойте размисли редях...

на ръба на застояло блато,

 мечтаещо за  бурното море.

Обзета от страданието плачех.

Протягах към водите му ръце...