31 дек. 2009 г., 01:24

Приказка за блатото

919 0 0

 

На ръба на застояло блато,

мечтаещо да бъде океан,

застанала съм някак плахо

и съм потънала в среднощен блян.

 

Там някъде, отвъд водата,

се крие тайнствена душа,

прикрита тайно  от съдбата,

открила силата  на любовта.

 

Разказват хора по земята -

тук някога е имало море,

изчезнало от силата на самотата,

избягало към синьото небе.

 

Преди във този кът

лекували са хора свойта мъка,

сега е само блато мътно,

което океана вика...

 

Осъзнала истината за света

полу-разсеяна шептях:

океан и блато всеки е по пътя

и свойте размисли редях...

 

на ръба на застояло блато,

 мечтаещо за  бурното море.

Обзета от страданието плачех.

Протягах към водите му ръце...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Може би закъсняла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...