На ръба на застояло блато,
мечтаещо да бъде океан,
застанала съм някак плахо
и съм потънала в среднощен блян.
Там някъде, отвъд водата,
се крие тайнствена душа,
прикрита тайно от съдбата,
открила силата на любовта.
Разказват хора по земята -
тук някога е имало море,
изчезнало от силата на самотата,
избягало към синьото небе.
Преди във този кът
лекували са хора свойта мъка,
сега е само блато мътно,
което океана вика...
Осъзнала истината за света
полу-разсеяна шептях:
океан и блато всеки е по пътя
и свойте размисли редях...
на ръба на застояло блато,
мечтаещо за бурното море.
Обзета от страданието плачех.
Протягах към водите му ръце...
© Може би закъсняла Всички права запазени