Решил си да се спреш -
умората е вкаменила стъпалата ти.
Тежат ти крехките хартиени пера
и паяжините в перата ти.
Подострените им забити оси прокървяват.
Мастилото напълва локвата зад теб,
която днес наричаш сянка.
Затичано напред -
изтича времето.
Не чака.
Не си се влял в реката му.
Ръката му се удължава, но ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse