selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
6.05.2015 г., 22:18 ч.

Приказка за деца 

  Поезия
663 0 3

Решил си да се спреш -

умората е вкаменила стъпалата ти.

Тежат ти крехките хартиени пера

и паяжините в перата ти.

 

Подострените им забити оси прокървяват.

Мастилото напълва локвата зад теб,

която днес наричаш сянка.

Затичано напред -

изтича времето.

Не чака.

Не си се влял в реката му.

Ръката му се удължава, но

от досега му с тялото ти

се строшава.

 

Не Слънцето пречупва залеза,

а залеза огъва него.

Сърцето му тупти напред,

а ти дочуваш само глъхнещото ехо.

 

Отчаяните ти очи затварят своите клепачи

и плахо плачат в мрачината

на света си.

Страхът удавя всичко във вината си

и бавно задушава светлината.

През кухите ти вени преминават само крясъци -

кънтящи в пещерата на главата ти -

влудяващи.

 

Около теб е нощ.

Около теб е сън.

Около теб е тишината ти.

 

Не виждаш вече сянката си,

ала знаеш -

тя те наблюдава.

Гледа те отвсякъде.

Разядените форми на реалността

ѝ позволяват

да създава

каквото пожелае от сюрреалистичната си мисъл -

въображаема, нематериална -

материалност.

Губиш осезаемост за истината.

 

Вече нямаш власт над нея -

тя те притежава.

Малките ѝ паяци

обвиват зрението ти безмилостно

и разиграват всичките ти несъзнателни

потиснати видения.

Завесите са спуснати

навсякъде около теб.

Театъра не е престанал,

а драмата те е опиянила

до комата на твоето съзнание.

Във цикъла на безсъзнанието се въртиш,

въртиш,

въртиш...

 

СПАСЕНИЕ

 

Луната те примамва с огледалото си.

През дървесата виждаш да проблясват

слънчевите зайчета

във бяло -  

играе си с душата ти

на знаци.

Цяла нощ се гониш с тях и ги преследваш,

но добронамерено.

Детската им криеница те завзема

и насочва концентрацията ти.

 

И ето -

неусетно

е дошла зората.

 

Слънцето разкъсва булото на тъмнината

със ръцете си

и бавно се подава над дърветата.

Прокарва пръстите си през илюзиите

и изпепелява паяжините на мъката.

Размръзнатите ти нозе

усещат пътя си.

 

Не спирай никога

да бъдеш влюбен,

чуваш ли!

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много харесах Северина!
  • Ина, изпревариха ме с коментар, докато се наслаждавах на този ти невероятен текст. Много отдавна не съм чел нещо твое, което да е толкова близо до моето светоусещане за поезия. Имам чувството, че дори ако те бях помолил да напишеш такъв текст, не би се получил толкова вълнуващ, колкото е в момента. Рени има право - страхотна образност. Аз, благодарение на теб самата, ако се досещаш какво имам предвид, получих опорните точки за дешифриране на текста ти - по отношение на творческия му генезис. И смея да твърдя, че вдъхновението е достойно за причинителя си. Много истинска тъга, сякаш доплувала от чистия поток на Времето, като невинна риба с големи, тъжни и добри очи, разстила мистичната си паяжина.

    "...умората е вкаменила стъпалата ти.
    Тежат ти крехките хартиени пера
    и паяжините в перата ти.
    Подострените им забити оси прокървяват.
    Мастилото напълва локвата зад теб,
    която днес наричаш сянка.
    Затичано напред -
    изтича времето.
    Не чака.
    Не си се влял в реката му.
    Ръката му се удължава, но
    от досега му с тялото ти
    се строшава...

    Не спирай никога
    да бъдеш влюбен,
    чуваш ли!"

    Последните три реда са и финални за целия текст на творбата. Те всъщност са зов за любов на едно страдащо и наранено до кръв сърце.
    Зов толкова силен, че не може да остане нечут!

    Поздравление, Ина! Докосна ме изцяло - по целия фронт на душата ми.
    Най-висока оценка за този изключителен текст.
  • Много ми хареса!
    "Не Слънцето пречупва залеза,
    а залеза огъва него.
    Сърцето му тупти напред,
    а ти дочуваш само глъхнещото ехо." Това е страхотно! Поздравления, Северина!
Предложения
: ??:??