Приказка за деца
Решил си да се спреш -
умората е вкаменила стъпалата ти.
Тежат ти крехките хартиени пера
и паяжините в перата ти.
Подострените им забити оси прокървяват.
Мастилото напълва локвата зад теб,
която днес наричаш сянка.
Затичано напред -
изтича времето.
Не чака.
Не си се влял в реката му.
Ръката му се удължава, но
от досега му с тялото ти
се строшава.
Не Слънцето пречупва залеза,
а залеза огъва него.
Сърцето му тупти напред,
а ти дочуваш само глъхнещото ехо.
Отчаяните ти очи затварят своите клепачи
и плахо плачат в мрачината
на света си.
Страхът удавя всичко във вината си
и бавно задушава светлината.
През кухите ти вени преминават само крясъци -
кънтящи в пещерата на главата ти -
влудяващи.
Около теб е нощ.
Около теб е сън.
Около теб е тишината ти.
Не виждаш вече сянката си,
ала знаеш -
тя те наблюдава.
Гледа те отвсякъде.
Разядените форми на реалността
ѝ позволяват
да създава
каквото пожелае от сюрреалистичната си мисъл -
въображаема, нематериална -
материалност.
Губиш осезаемост за истината.
Вече нямаш власт над нея -
тя те притежава.
Малките ѝ паяци
обвиват зрението ти безмилостно
и разиграват всичките ти несъзнателни
потиснати видения.
Завесите са спуснати
навсякъде около теб.
Театъра не е престанал,
а драмата те е опиянила
до комата на твоето съзнание.
Във цикъла на безсъзнанието се въртиш,
въртиш,
въртиш...
СПАСЕНИЕ
Луната те примамва с огледалото си.
През дървесата виждаш да проблясват
слънчевите зайчета
във бяло -
играе си с душата ти
на знаци.
Цяла нощ се гониш с тях и ги преследваш,
но добронамерено.
Детската им криеница те завзема
и насочва концентрацията ти.
И ето -
неусетно
е дошла зората.
Слънцето разкъсва булото на тъмнината
със ръцете си
и бавно се подава над дърветата.
Прокарва пръстите си през илюзиите
и изпепелява паяжините на мъката.
Размръзнатите ти нозе
усещат пътя си.
Не спирай никога
да бъдеш влюбен,
чуваш ли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
