18 oct 2022, 14:33

Приказка за доброто и злото

  Poesía
2.2K 3 20

- Моля, мамо, прочети ми приказка една.

- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!

……………………………………………

Преди много години в далечна страна

се родили сестри, но твърде различни.

Едната -  грижовна, мила, добра,

другата - зла, завистлива, себична.

 

Така ги нарекли – Добрина и Злина!

Всяка заслужавала  своето име.  

От първата се нуждаели всички в света,

втората ненавиждали с подлостта и лъжите.

 

Добрината протягала на всеки ръка.

Дарявала радост с думичка блага.

С обич, с надежда и усмивка добра

лекувала болка, тъга или рана.

 

Злината - обратно, в сплетни и лъжа

оплитала ловко обикновените хора.

Без дом и приятели, вечно сама…

Дори се гордеела със своята роля.

 

От къща на къща, от човек на човек

разпръсквала семената на Злото.

Със завист и омраза вървяла напред

без обич, отчаяна и все по - самотна.

 

Тъгувала дълго добрата сестра…

От злото коварно как да я избави?

На чаша чай поканила я у дома,

прегърнала я топло и ѝ казала:

 

Ела със мен, повярвай в добрината!   

Човек се ражда със добро сърце!

На свобода пусни я светлината

заключена във теб с ръждясало ключе.

 

Повярвай, злото не е вечно!

Подай ръка и ще го разрушим.

Днес всеки се нуждае от човечност.

Тръгни със мен добро да сътворим!

…………………………………………………………………………………………….

И знаеш ли, сине, случило се чудо!

Дано поуката да си разбрал добре.

Сестрите справили се. Не е трудно  

доброто щом се умножи по две! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...