18.10.2022 г., 14:33

Приказка за доброто и злото

2.2K 3 20

- Моля, мамо, прочети ми приказка една.

- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!

……………………………………………

Преди много години в далечна страна

се родили сестри, но твърде различни.

Едната -  грижовна, мила, добра,

другата - зла, завистлива, себична.

 

Така ги нарекли – Добрина и Злина!

Всяка заслужавала  своето име.  

От първата се нуждаели всички в света,

втората ненавиждали с подлостта и лъжите.

 

Добрината протягала на всеки ръка.

Дарявала радост с думичка блага.

С обич, с надежда и усмивка добра

лекувала болка, тъга или рана.

 

Злината - обратно, в сплетни и лъжа

оплитала ловко обикновените хора.

Без дом и приятели, вечно сама…

Дори се гордеела със своята роля.

 

От къща на къща, от човек на човек

разпръсквала семената на Злото.

Със завист и омраза вървяла напред

без обич, отчаяна и все по - самотна.

 

Тъгувала дълго добрата сестра…

От злото коварно как да я избави?

На чаша чай поканила я у дома,

прегърнала я топло и ѝ казала:

 

Ела със мен, повярвай в добрината!   

Човек се ражда със добро сърце!

На свобода пусни я светлината

заключена във теб с ръждясало ключе.

 

Повярвай, злото не е вечно!

Подай ръка и ще го разрушим.

Днес всеки се нуждае от човечност.

Тръгни със мен добро да сътворим!

…………………………………………………………………………………………….

И знаеш ли, сине, случило се чудо!

Дано поуката да си разбрал добре.

Сестрите справили се. Не е трудно  

доброто щом се умножи по две! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....