18.10.2022 г., 14:33

Приказка за доброто и злото

2.2K 3 20

- Моля, мамо, прочети ми приказка една.

- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!

……………………………………………

Преди много години в далечна страна

се родили сестри, но твърде различни.

Едната -  грижовна, мила, добра,

другата - зла, завистлива, себична.

 

Така ги нарекли – Добрина и Злина!

Всяка заслужавала  своето име.  

От първата се нуждаели всички в света,

втората ненавиждали с подлостта и лъжите.

 

Добрината протягала на всеки ръка.

Дарявала радост с думичка блага.

С обич, с надежда и усмивка добра

лекувала болка, тъга или рана.

 

Злината - обратно, в сплетни и лъжа

оплитала ловко обикновените хора.

Без дом и приятели, вечно сама…

Дори се гордеела със своята роля.

 

От къща на къща, от човек на човек

разпръсквала семената на Злото.

Със завист и омраза вървяла напред

без обич, отчаяна и все по - самотна.

 

Тъгувала дълго добрата сестра…

От злото коварно как да я избави?

На чаша чай поканила я у дома,

прегърнала я топло и ѝ казала:

 

Ела със мен, повярвай в добрината!   

Човек се ражда със добро сърце!

На свобода пусни я светлината

заключена във теб с ръждясало ключе.

 

Повярвай, злото не е вечно!

Подай ръка и ще го разрушим.

Днес всеки се нуждае от човечност.

Тръгни със мен добро да сътворим!

…………………………………………………………………………………………….

И знаеш ли, сине, случило се чудо!

Дано поуката да си разбрал добре.

Сестрите справили се. Не е трудно  

доброто щом се умножи по две! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...