5 sept 2006, 12:00

Приказка за Изтока

  Poesía
953 0 1
Ъглите на света потрепват.
Там където вишните цъфтят
само тишината светла
апатично с времето къжат.
Единствено солта ухае
далечно, сякаш че насън,
нашепва думи сътворени,
обречени на Източния друм.
Искри сред отлива умират,
целуват първи слънчеви лъчи.
Ярките лазури сепват
леко закъснелите звезди.
О, острови от пяна преродени,
мечтаят птиците да ви съзрат,
а после смъртно уморени във въздуха да се стопят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...