Приказка за Изтока

5 sept 2006, 12:00

Poesía

713 0 1

Ъглите на света потрепват.
Там където вишните цъфтят
само тишината светла
апатично с времето къжат.
Единствено солта ухае
далечно, сякаш че насън,
нашепва думи сътворени,
обречени на Източния друм.
Искри сред отлива умират,
целуват първи слънчеви лъчи.
Ярките лазури сепват
леко закъснелите звезди.
О, острови от пяна преродени,
мечтаят птиците да ви съзрат,
а после смъртно уморени във въздуха да се стопят

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Отовен_спомен (Анонимка)

2006-11-23T11:03:48+02:00

Браво! 6!