Приказка за Изтока

5.09.2006 г., 12:00 ч.

Поезия

643 0 1

Ъглите на света потрепват.
Там където вишните цъфтят
само тишината светла
апатично с времето къжат.
Единствено солта ухае
далечно, сякаш че насън,
нашепва думи сътворени,
обречени на Източния друм.
Искри сред отлива умират,
целуват първи слънчеви лъчи.
Ярките лазури сепват
леко закъснелите звезди.
О, острови от пяна преродени,
мечтаят птиците да ви съзрат,
а после смъртно уморени във въздуха да се стопят

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Отовен_спомен (Анонимка)

2006-11-23T11:03:48+02:00

Браво! 6!