5 сент. 2006 г., 12:00

Приказка за Изтока

952 0 1
Ъглите на света потрепват.
Там където вишните цъфтят
само тишината светла
апатично с времето къжат.
Единствено солта ухае
далечно, сякаш че насън,
нашепва думи сътворени,
обречени на Източния друм.
Искри сред отлива умират,
целуват първи слънчеви лъчи.
Ярките лазури сепват
леко закъснелите звезди.
О, острови от пяна преродени,
мечтаят птиците да ви съзрат,
а после смъртно уморени във въздуха да се стопят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...