Приказка за Изтока

5 сент. 2006 г., 12:00

Поэзия

650 0 1

Ъглите на света потрепват.
Там където вишните цъфтят
само тишината светла
апатично с времето къжат.
Единствено солта ухае
далечно, сякаш че насън,
нашепва думи сътворени,
обречени на Източния друм.
Искри сред отлива умират,
целуват първи слънчеви лъчи.
Ярките лазури сепват
леко закъснелите звезди.
О, острови от пяна преродени,
мечтаят птиците да ви съзрат,
а после смъртно уморени във въздуха да се стопят

Приказка за Изтока

Свързани произведения

Комментарии

Предложения