17 jun 2013, 8:21

Приказка за Жена и Мъж... 

  Poesía » Del paisaje
727 1 5

 

Приказка за Жена и Мъж...

 

Аз зная притчи, не една-

за любовта, която мъж

при среща с хубава жена

си пожелава изведнъж;

дори ще й свали звезда-

добре поне, че са безброй,

че всяка хубава жена,

щом срещне пожелава Той...

 

... Припляскал бурен, летен дъжд

и после грейнала дъга-

захласнати жена и мъж

от двата бряга на река

се гледали със див копнеж

нетърпеливи в младостта

с ръце протегнати в стремеж

да се докоснат във страстта...

 

„Ще мина по дъгата аз

обяздил вятърът сега”-

извикал залюлян от страст

мъжът и гледал към брега,

оттатъшният, дето там

като мираж, като мечта

го мамел образът желан

на най-красивата Жена...

 

... А пък жената: изведнъж

без страх, във буйната река

се хвърлила към оня мъж

стоящ под цветната дъга;

прегърнала го с порив луд

и го дарила с прелестта,

която със чаровен смут,

жените имат в младостта...

 

... Във заключение сега

разказва се, че после те

под седемцветната дъга

и още влажното небе,

прегърнати стояли там-

на оня бряг и бил готов

той там да й издигне храм

и да го освети с любов...

 

... Но нещо много мило тя

пошепнала му в тоя миг

и чудото на любовта

внезапно приземила с вик;

и тъй със пламнала ръка

повела го към своя дом

далеч от буйната река,

за да се любят мълчешком...

 

16.06.2013.

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??