Приказка за Жена и Мъж...
Приказка за Жена и Мъж...
Аз зная притчи, не една-
за любовта, която мъж
при среща с хубава жена
си пожелава изведнъж;
дори ще й свали звезда-
добре поне, че са безброй,
че всяка хубава жена,
щом срещне пожелава Той...
... Припляскал бурен, летен дъжд
и после грейнала дъга-
захласнати жена и мъж
от двата бряга на река
се гледали със див копнеж
нетърпеливи в младостта
с ръце протегнати в стремеж
да се докоснат във страстта...
„Ще мина по дъгата аз
обяздил вятърът сега”-
извикал залюлян от страст
мъжът и гледал към брега,
оттатъшният, дето там
като мираж, като мечта
го мамел образът желан
на най-красивата Жена...
... А пък жената: изведнъж
без страх, във буйната река
се хвърлила към оня мъж
стоящ под цветната дъга;
прегърнала го с порив луд
и го дарила с прелестта,
която със чаровен смут,
жените имат в младостта...
... Във заключение сега
разказва се, че после те
под седемцветната дъга
и още влажното небе,
прегърнати стояли там-
на оня бряг и бил готов
той там да й издигне храм
и да го освети с любов...
... Но нещо много мило тя
пошепнала му в тоя миг
и чудото на любовта
внезапно приземила с вик;
и тъй със пламнала ръка
повела го към своя дом
далеч от буйната река,
за да се любят мълчешком...
16.06.2013.
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
