10 nov 2012, 21:46  

Приказка за Луна, Земя и Слънце

1.5K 0 3

Живели някога, отдавна,

Луна и братчето ѝ Слънчо.

Задружни били, нямали проблеми,

заспивали в едно креватче,

докосне ли ги...

със вълшебната си пръчка Сънчо.

Щастливи си играели космически игри.

Луната била кротка и прилежна,

а Слънчо буен, непослушен и

със южна кръв, която ври.

Баща им Космос ги обичал

и радвал им се всеки път,

когато заедно ги виждал,

надничайки във детския им кът.

За жалост, братовчедка имали, Земя,

която била горда и красива.

Около нея се въртял света,

а тя обичала да се присмива.

Заради нея скарали се  Слънчо и Луна.

Започнали скандали  и...

баща им ги наказал.

Той наредил да обикалят разделени

братовчедката Земя и...

самота какво е им показал.

Така, докато Слънчо спи,

Луната тъжно от високо гледа,

а братчето зад облаци се крие,

когато плаче за сестрицата си  бледа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...