Приказка за Луна, Земя и Слънце
Живели някога, отдавна,
Луна и братчето ѝ Слънчо.
Задружни били, нямали проблеми,
заспивали в едно креватче,
докосне ли ги...
със вълшебната си пръчка Сънчо.
Щастливи си играели космически игри.
Луната била кротка и прилежна,
а Слънчо буен, непослушен и
със южна кръв, която ври.
Баща им Космос ги обичал
и радвал им се всеки път,
когато заедно ги виждал,
надничайки във детския им кът.
За жалост, братовчедка имали, Земя,
която била горда и красива.
Около нея се въртял света,
а тя обичала да се присмива.
Заради нея скарали се Слънчо и Луна.
Започнали скандали и...
баща им ги наказал.
Той наредил да обикалят разделени
братовчедката Земя и...
самота какво е им показал.
Така, докато Слънчо спи,
Луната тъжно от високо гледа,
а братчето зад облаци се крие,
когато плаче за сестрицата си бледа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
