6 feb 2009, 22:22

Приказка за любовта

  Poesía
974 0 2

Унасям се в думи тъй красиви,

опитвайки да нарисувам любовта.

Търся приказки - вълшебни, дивни,

да опишат полета в мен сега.

Притаявам дъх и се потапям

в мисълта за чувствата във мен,

ала нещо все изпускам -

и то е погледът пленен!

Той казва всичко! И разказва!

За теб, за мен, за любовта...

За надеждата, която блика от нашите сърца...

Той е приказка необяснима;

изпълнена е само с доброта

и кара всички да сияят

като теб и мен сега...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...