Feb 6, 2009, 10:22 PM

Приказка за любовта

  Poetry
972 0 2

Унасям се в думи тъй красиви,

опитвайки да нарисувам любовта.

Търся приказки - вълшебни, дивни,

да опишат полета в мен сега.

Притаявам дъх и се потапям

в мисълта за чувствата във мен,

ала нещо все изпускам -

и то е погледът пленен!

Той казва всичко! И разказва!

За теб, за мен, за любовта...

За надеждата, която блика от нашите сърца...

Той е приказка необяснима;

изпълнена е само с доброта

и кара всички да сияят

като теб и мен сега...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...