27 abr 2009, 12:26

Приказка за несъществуваща страна

  Poesía » Otra
772 0 4

 

ПРИКАЗКА ЗА

НЕСЪЩЕСТВУВАЩА СТРАНА

 

Това е приказка една

за несъществуваща страна.

В нея няма бедни и богати,

няма даже депутати.

Там няма данък ДДС-е,

кой каквото иска си яде.

Всички тънат в разкоша

не познават завист лоша.

Навред любов и щастие цари

не боравят и с пари.

Часовници там не тиктакат

също и потоп не чакат.

Хората не знаят болести и старост

живеят всички вечна младост.

Там няма злоба и омраза

няма никаква зараза.

Дори смъртта не съществува

народа всеки ден празнува.

Ти искаш да отидеш там

и питаш пътя дали знам?

Но аз ти казах вече:

Това е приказка една

за несъществуваща страна.”


 

       ПП:  Незнам защо но с Експлоер прави проблеми и не показва коментарите и дори не може да се коментира!!! Някой път дори изобщо не показва творбата ,а само празна страничка!!! С Мозила няма този проблем!!! Така, че който е с Експлоер да си изтегли Мозила!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еххх, че хубавоооо!
    Сигурно и няма да се налага да ходим на работа, да плащаме сметки и данъци, и ще ядем сладолед и шоколад на тумбак.
    Браво Насе!
  • Хващам се за последните думи на Валентина, но не е лошо и да си помечтаем понякога. Наско, имал съм го същия твой проблем и си прав за Модзилата!
  • Утопия е името на тази страна и всички искаме да се преселим там...
  • Колко е хубава твоята приказка, пътем те поздравявам и хуквам за работа...усмихвайки се! Поздрави!!!!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...