Приказка за подковата

12 oct 2012, 11:57

Poesía

427 0 4

Приказка за подковата

Казват, подковата носи щастие.

Намерих я на калдъръмения път,

във къщи радостна прибрах се

и я окачих на най-свидния си кът.

Дочувах конски тропот в мрака

но не идваше щастливият ми миг,

проблясваше като острие във здрача

светкавица, отнесла моя вик.

Чаках търпеливо, без колебание

късметът да споходи моя дом,

надвивах болка и страдание,

загледана в подковата - мълчишком.

След години тя вече ръждяса,

като луна залязла потъмня,

но аз я гледах, сякаш бях ездача,

само конят се бавеше в нощта...

Загърбих я и в себе си погледнах,

летяла бях със волята – сама,

с крилете на голямата надежда

оцеляла съм и... ето ме сега...

през прерията на живота бродя,

обрулена от вятър, но с мечта,

вратата ми късметът да отвори

с благонравна - влюбена ръка...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.