Приказка за подковата
Приказка за подковата
Казват, подковата носи щастие.
Намерих я на калдъръмения път,
във къщи радостна прибрах се
и я окачих на най-свидния си кът.
Дочувах конски тропот в мрака
но не идваше щастливият ми миг,
проблясваше като острие във здрача
светкавица, отнесла моя вик.
Чаках търпеливо, без колебание
късметът да споходи моя дом,
надвивах болка и страдание,
загледана в подковата - мълчишком.
След години тя вече ръждяса,
като луна залязла потъмня,
но аз я гледах, сякаш бях ездача,
само конят се бавеше в нощта...
Загърбих я и в себе си погледнах,
летяла бях със волята – сама,
с крилете на голямата надежда
оцеляла съм и... ето ме сега...
през прерията на живота бродя,
обрулена от вятър, но с мечта,
вратата ми късметът да отвори
с благонравна - влюбена ръка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
