18 dic 2025, 18:13

Приказка за стълбата

  Poesía
44 0 0

Кой си ти? – попита дяволът,

с усмивката си най-лукава –

и защо стоиш на моя път,

за мен имаш ли представа?

 

Аз плебей съм по рождение,

на дрипльовците аз съм брат,

дошъл сега за опрощение –

тези горе ще ме разберат!

 

Това е приказка за стълбата –

вечното парещо творение

за иронията на съдбата

и страстта за изкупление.

 

Стремежът ни към върховете

така безмилостно представя,

и пътят ни към греховете –

съвестта как се изоставя.

 

Как всяко следващо стъпало

е присъда тежка за душата

и сърцето, себе си предало,

на другарите за свободата.

 

Поуката за нас е тука ясна –

пожелаеш ли други да спасиш,

не влизай ти в игра опасна,

там душата си ще изгориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...