Dec 18, 2025, 6:13 PM

Приказка за стълбата

  Poetry
45 0 0

Кой си ти? – попита дяволът,

с усмивката си най-лукава –

и защо стоиш на моя път,

за мен имаш ли представа?

 

Аз плебей съм по рождение,

на дрипльовците аз съм брат,

дошъл сега за опрощение –

тези горе ще ме разберат!

 

Това е приказка за стълбата –

вечното парещо творение

за иронията на съдбата

и страстта за изкупление.

 

Стремежът ни към върховете

така безмилостно представя,

и пътят ни към греховете –

съвестта как се изоставя.

 

Как всяко следващо стъпало

е присъда тежка за душата

и сърцето, себе си предало,

на другарите за свободата.

 

Поуката за нас е тука ясна –

пожелаеш ли други да спасиш,

не влизай ти в игра опасна,

там душата си ще изгориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...