Приказка за стълбата

Кой си ти? – попита дяволът,

с усмивката си най-лукава –

и защо стоиш на моя път,

за мен имаш ли представа?

Аз плебей съм по рождение,

на дрипльовците аз съм брат,

дошъл сега за опрощение –

тези горе ще ме разберат!

Това е приказка за стълбата –

вечното парещо творение

за иронията на съдбата

и страстта за изкупление.

Стремежът ни към върховете

така безмилостно представя,

и пътят ни към греховете –

съвестта как се изоставя.

Как всяко следващо стъпало

е присъда тежка за душата

и сърцето, себе си предало,

на другарите за свободата.

Поуката за нас е тука ясна –

пожелаеш ли други да спасиш,

не влизай ти в игра опасна,

там душата си ще изгориш.