18 дек. 2025 г., 18:13

Приказка за стълбата

46 0 0

Кой си ти? – попита дяволът,

с усмивката си най-лукава –

и защо стоиш на моя път,

за мен имаш ли представа?

 

Аз плебей съм по рождение,

на дрипльовците аз съм брат,

дошъл сега за опрощение –

тези горе ще ме разберат!

 

Това е приказка за стълбата –

вечното парещо творение

за иронията на съдбата

и страстта за изкупление.

 

Стремежът ни към върховете

така безмилостно представя,

и пътят ни към греховете –

съвестта как се изоставя.

 

Как всяко следващо стъпало

е присъда тежка за душата

и сърцето, себе си предало,

на другарите за свободата.

 

Поуката за нас е тука ясна –

пожелаеш ли други да спасиш,

не влизай ти в игра опасна,

там душата си ще изгориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...