4 ago 2019, 21:45

Приказката на Бел

616 4 5

Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата
конят ѝ разтегнал сухожилие
и беше хваната натясно..
Подаде ѝ ръка (надмогнал себе си).
Господи, какво усилие!
И принцът в него трепна бясно
Отесня му кожата на звяр
А тя, по- влюбена от него
(както после стана ясно)
разбра, че ще залага
и нощите, и дните си на зар.
Танцува с него най-нежния си валс
и най-дивата си партия на шах игра!

А след това посърна розовия храст
(каква беда!)

... и след любов (като под наркоза),
сгушена на силното му рамо
обеща:
ще му отгледам и дете,
и нова роза.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Niki_art (Николай Василев) Благодаря, чак се изненадах, че още някой е харесал стихото ми.
    ..........
    Ангелче13 (Паднал ангел) Да, Бел е много влюбена
    ..........
    contessa (Светла Асенова) Благодаря ти от сърце, Светле.
    ..........
    brinne (Мариана Бусарова) Бри, както винаги си много внимателна!
    ...........
    vega666 (Младен Мисана) Младене, казано от теб е като награда.
    ...........
    tanq_mezeva (Таня Мезева) Танче, винаги много ме радваш!
  • Хареса ми градацията и приказната нотка!
    Поздрави, Жени!
  • Хареса ми историята ти, Жени...
  • "... и след любов (като под наркоза),
    сгушена на силното му рамо
    обеща: ще му отгледам и дете,
    и нова роза."

    Неочаквано и красиво! Стихотворение приказно и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Поздравявам те, Жени!
  • Невероятна поезия! Уникална си, Жени!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...