4.08.2019 г., 21:45

Приказката на Бел

618 4 5

Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата
конят ѝ разтегнал сухожилие
и беше хваната натясно..
Подаде ѝ ръка (надмогнал себе си).
Господи, какво усилие!
И принцът в него трепна бясно
Отесня му кожата на звяр
А тя, по- влюбена от него
(както после стана ясно)
разбра, че ще залага
и нощите, и дните си на зар.
Танцува с него най-нежния си валс
и най-дивата си партия на шах игра!

А след това посърна розовия храст
(каква беда!)

... и след любов (като под наркоза),
сгушена на силното му рамо
обеща:
ще му отгледам и дете,
и нова роза.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Niki_art (Николай Василев) Благодаря, чак се изненадах, че още някой е харесал стихото ми.
    ..........
    Ангелче13 (Паднал ангел) Да, Бел е много влюбена
    ..........
    contessa (Светла Асенова) Благодаря ти от сърце, Светле.
    ..........
    brinne (Мариана Бусарова) Бри, както винаги си много внимателна!
    ...........
    vega666 (Младен Мисана) Младене, казано от теб е като награда.
    ...........
    tanq_mezeva (Таня Мезева) Танче, винаги много ме радваш!
  • Хареса ми градацията и приказната нотка!
    Поздрави, Жени!
  • Хареса ми историята ти, Жени...
  • "... и след любов (като под наркоза),
    сгушена на силното му рамо
    обеща: ще му отгледам и дете,
    и нова роза."

    Неочаквано и красиво! Стихотворение приказно и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Поздравявам те, Жени!
  • Невероятна поезия! Уникална си, Жени!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...