Aug 4, 2019, 9:45 PM

Приказката на Бел

  Poetry » Love
619 4 5

Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата
конят ѝ разтегнал сухожилие
и беше хваната натясно..
Подаде ѝ ръка (надмогнал себе си).
Господи, какво усилие!
И принцът в него трепна бясно
Отесня му кожата на звяр
А тя, по- влюбена от него
(както после стана ясно)
разбра, че ще залага
и нощите, и дните си на зар.
Танцува с него най-нежния си валс
и най-дивата си партия на шах игра!

А след това посърна розовия храст
(каква беда!)

... и след любов (като под наркоза),
сгушена на силното му рамо
обеща:
ще му отгледам и дете,
и нова роза.

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Niki_art (Николай Василев) Благодаря, чак се изненадах, че още някой е харесал стихото ми.
    ..........
    Ангелче13 (Паднал ангел) Да, Бел е много влюбена
    ..........
    contessa (Светла Асенова) Благодаря ти от сърце, Светле.
    ..........
    brinne (Мариана Бусарова) Бри, както винаги си много внимателна!
    ...........
    vega666 (Младен Мисана) Младене, казано от теб е като награда.
    ...........
    tanq_mezeva (Таня Мезева) Танче, винаги много ме радваш!
  • Хареса ми градацията и приказната нотка!
    Поздрави, Жени!
  • Хареса ми историята ти, Жени...
  • "... и след любов (като под наркоза),
    сгушена на силното му рамо
    обеща: ще му отгледам и дете,
    и нова роза."

    Неочаквано и красиво! Стихотворение приказно и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Поздравявам те, Жени!
  • Невероятна поезия! Уникална си, Жени!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...