19 may 2012, 2:06

Приказката свърши 

  Poesía » De amor
569 0 0

И ето – приказката свърши...

Финал и проза... нищо лично.

И вярата във мене се прекърши

за годините ми някак нетипично.

 

Корицата, след страница последна,

окъсана и стара легна в скута.

Над очилата тъжно ме погледна

и издъхна само след минута.

 

В прозорците и тъмно, и студено,

в унисон с отлитналата зима…

С чело в стъклото запотено

надничам вън дали те има?…

 

Отиде си… и сякаш е нормално…

очаквано е сякаш много време,

но приказката свърши малко странно –

не трябваше ли принцът да ме вземе?!…

© Мария Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??