Приказката свърши
699
0
0
И ето – приказката свърши...
Финал и проза... нищо лично.
И вярата във мене се прекърши
за годините ми някак нетипично.
Корицата, след страница последна,
окъсана и стара легна в скута.
Над очилата тъжно ме погледна
и издъхна само след минута.
В прозорците и тъмно, и студено,
в унисон с отлитналата зима…
С чело в стъклото запотено
надничам вън дали те има?…
Отиде си… и сякаш е нормално…
очаквано е сякаш много време,
но приказката свърши малко странно –
не трябваше ли принцът да ме вземе?!…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Цветанова Все права защищены
