19 мая 2012 г., 02:06

Приказката свърши 

  Поэзия » Любовная
568 0 0

И ето – приказката свърши...

Финал и проза... нищо лично.

И вярата във мене се прекърши

за годините ми някак нетипично.

 

Корицата, след страница последна,

окъсана и стара легна в скута.

Над очилата тъжно ме погледна

и издъхна само след минута.

 

В прозорците и тъмно, и студено,

в унисон с отлитналата зима…

С чело в стъклото запотено

надничам вън дали те има?…

 

Отиде си… и сякаш е нормално…

очаквано е сякаш много време,

но приказката свърши малко странно –

не трябваше ли принцът да ме вземе?!…

© Мария Цветанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??