Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър,
на корена му пак присядам,
глава облягам на вековния му ствол
и вслушвам се във приказките стари,
които тихо той шепти…
Сега на вас ще разкажа една от тях.
Чуйте вий!
Там нейде в Телилейските гори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse