Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър,
на корена му пак присядам,
глава облягам на вековния му ствол
и вслушвам се във приказките стари,
които тихо той шепти…
Сега на вас ще разкажа една от тях.
Чуйте вий!
Там нейде в Телилейските гори ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up