24 sept 2018, 9:06

Приказки за нас - Черно огледало с бялото мълчи

  Poesía » Otra
666 4 9

Всеки носи своя нрав

както охлюв носи къща.

Кой е крив и кой е прав,

щом в деня се преобръща

 

претоварена от нас колца,

а пък ние – като две деца,

позабравили кръвта по коленете,

обвиняваме и този път конете.

 

Сякаш има капка смисъл

в ситуация без мисъл.

Спорим, кой да язди коня бял.

Гледай – черният е също цял,

 

но товарът впряга преобърна.

Дай страха ти да прегърна

и да се погледна в твоите очи -

черно огледало с бялото мълчи…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...