24 sept 2018, 9:06

Приказки за нас - Черно огледало с бялото мълчи

  Poesía » Otra
671 4 9

Всеки носи своя нрав

както охлюв носи къща.

Кой е крив и кой е прав,

щом в деня се преобръща

 

претоварена от нас колца,

а пък ние – като две деца,

позабравили кръвта по коленете,

обвиняваме и този път конете.

 

Сякаш има капка смисъл

в ситуация без мисъл.

Спорим, кой да язди коня бял.

Гледай – черният е също цял,

 

но товарът впряга преобърна.

Дай страха ти да прегърна

и да се погледна в твоите очи -

черно огледало с бялото мълчи…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...