24.09.2018 г., 9:06

Приказки за нас - Черно огледало с бялото мълчи

655 4 9

Всеки носи своя нрав

както охлюв носи къща.

Кой е крив и кой е прав,

щом в деня се преобръща

 

претоварена от нас колца,

а пък ние – като две деца,

позабравили кръвта по коленете,

обвиняваме и този път конете.

 

Сякаш има капка смисъл

в ситуация без мисъл.

Спорим, кой да язди коня бял.

Гледай – черният е също цял,

 

но товарът впряга преобърна.

Дай страха ти да прегърна

и да се погледна в твоите очи -

черно огледало с бялото мълчи…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...