Sep 24, 2018, 9:06 AM

Приказки за нас - Черно огледало с бялото мълчи

  Poetry » Other
665 4 9

Всеки носи своя нрав

както охлюв носи къща.

Кой е крив и кой е прав,

щом в деня се преобръща

 

претоварена от нас колца,

а пък ние – като две деца,

позабравили кръвта по коленете,

обвиняваме и този път конете.

 

Сякаш има капка смисъл

в ситуация без мисъл.

Спорим, кой да язди коня бял.

Гледай – черният е също цял,

 

но товарът впряга преобърна.

Дай страха ти да прегърна

и да се погледна в твоите очи -

черно огледало с бялото мълчи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...